Идва голям празник, трябва да се спазят важни традиции
На 1 май (понеделник) християнската черква уважава юдейския оракул свети Йеремия, потомък на Левиевото коляно. Светецът бил прочут с пророчествата си и 600 години преди раждането на Христос пръв проповядва неговото идване измежду хората.
Предсказал рухването на Юдея под египетско и след това под вавилонско иго, както и разпиляването на еврейския народ по света при Навуходоносор. Заради тези знамение юдеите убивали светеца с камъни. " Книга на оракул Йеремия " с неговите проповеди и предсказания е включена в Стария завет.
На този ден българите би трябвало да съблюдават няколко обичаи и да изпълнят традиции, с цел да имат щастливи дни, лишени от проблеми и заболявания. В идващите редове ще ви срещнем с тях и ще ви разкрием по какъв начин тъкмо да извършите значимите повелия.
Българите назовават празника Еремия, Ирмия, Ирминден, Ирима. Характерен национален бит за този ден е обредното преследване на змии, сходно на това на Си светци и Благовец. Оттук денят на св. Еремия е прочут и като Зъмски (змийски) ден.
От ранно утро стопанките обикалят из двора с огън в ръце и дрънкат с тенекии. Гонят змии и гущери с вълшебен заклинания: " Еремия у поле, змия у море! " или " Бягайте, змии и гущери, че е утрин Иримия и ще ви връзва с въжета, ще ви стяга с ремъци ".
Жените не се решат, не шият и не плетат, не пипат конци и въжета, тъй като те наподобяват влечугите. На двора палят огньове и ги прескачат. Младите берат и ядат див чесън и тревата пулчец и имат вяра, че по този начин няма да ги хапят змии, а в случай че ги ухапят, няма да е смъртоносно.
Друг бит, присъщ за празника, е ритуалната изработка на подници – глинени съдове за печене на самун. Според народа ни, те имали магическа мощ и прогонвали зли демонични същества – змейове и хали, причинители на гръмотевиците и светкавиците.
Сутринта на празника моми и дами отиват с песни да изкопаят глина и хума. След като я донесат в селото, стартират да я тъпчат с боси крайници. Всяка жена гледа най-малко малко да се изцапа с тази примес, като се има вяра, че по този начин се защищава от захапване от отровна змия.
Глината смесват с слама, кълчища и четина и след това я отнасят на баш майсторката стара жена, която създава съдовете. Броят на подниците варира съгласно числеността на фамилията, само че наложително е нечетен.
В обреда не могат да вземат участие дами, които имат неотдавна умряли близки, тъй като се има вяра, че подниците няма да а здрави, а на душите на мъртвите ще им бъде " тежко " на оня сват. Обредът приключва с женска софра.
Св. Йеремия се уважава и като заповедник на градушката и по тази причина денем му стопаните не работят в полето, че да не се ядоса светецът и да изсипе ледени зърна, които носи в пояса си. В южните български краища дамите, които скоро са родили, почитат светеца, с цел да не ерменясват те и децата им.
В националните показа ерменките са зли женски демони, които отнемали млякото на родилките. За да ги прогонят, бабите берат ерминска лепка и с еня баят на майките и бебетата им. Тази билка момите скрито пускат в храната на определения момък и по този начин вършат магия за обич.
Рано сутринта на Свети Йеремия дамите се търкалят по росните ливади, с цел да бъдат здрави.
Именици са Ерменко, Ермена.
На 1 май означаваме и Деня на труда и интернационалната работническа взаимност. Денят се отбелязва от 1890 година с резолюция, призната на учредителния конгрес на Втория интернационал в Париж, Франция (14-21 юли 1889 г.). Това сочи информация на " Справочна информация " на Българска телеграфна агенция.
На 1 май в доста страни по света се напомнят достиженията на проведеното работническо придвижване. Тази дата се свързва с началото на огромна протестна вълна през 1886 година в Съединени американски щати с искане за осемчасов работен ден, в която се включват над 300 000 служащи.
Правото на труд е главно човешко право, прието от Организация на обединените нации с Всеобщата декларация за правата на индивида. На този ден си припомняме и правата за равно заплащане за еднакъв труд, заслужено заплащане, съответстващо на човешкото достолепие, на здравословни и безвредни условия на труд, на отмора и периодически заплатен отпуск, както и на синдикална отбрана.
В България първият опит да бъде маркиран Денят на труда е през 1890 година по самодейност на Типографското сдружение. Първите всеобщи митинги са през 1893 година в София, Пловдив и Видин.
За първи път празникът на труда и на интернационалната работническа взаимност е разгласен за формален празник у нас през 1939 година, а от 1945 година се празнува всяка година. С Кодекса на труд (КТ), признат на 21 март 1986 година, 1 май е разгласен за формален празник в България, като се е отбелязвал на 1 и 2 май. С изменение в КТ, признато на 30 март 1990 година, Денят на труда и на интернационалната работническа взаимност се отбелязва единствено на 1 май.
По традиция всяка година на 1 май синдикатите у нас провеждат празнични шествия, концерти и осведомителни акции. Тази година КНСБ ще означи празника с премиера на документален филм за историята на синдикалното придвижване в България, основан от Института за обществени и синдикални проучвания на конфедерацията.
През 2020 година и 2021г. Денят на труда у нас беше другият 1 май - без профсъюзни шествия и манифестации поради COVID-19.
Предсказал рухването на Юдея под египетско и след това под вавилонско иго, както и разпиляването на еврейския народ по света при Навуходоносор. Заради тези знамение юдеите убивали светеца с камъни. " Книга на оракул Йеремия " с неговите проповеди и предсказания е включена в Стария завет.
На този ден българите би трябвало да съблюдават няколко обичаи и да изпълнят традиции, с цел да имат щастливи дни, лишени от проблеми и заболявания. В идващите редове ще ви срещнем с тях и ще ви разкрием по какъв начин тъкмо да извършите значимите повелия.
Българите назовават празника Еремия, Ирмия, Ирминден, Ирима. Характерен национален бит за този ден е обредното преследване на змии, сходно на това на Си светци и Благовец. Оттук денят на св. Еремия е прочут и като Зъмски (змийски) ден.
От ранно утро стопанките обикалят из двора с огън в ръце и дрънкат с тенекии. Гонят змии и гущери с вълшебен заклинания: " Еремия у поле, змия у море! " или " Бягайте, змии и гущери, че е утрин Иримия и ще ви връзва с въжета, ще ви стяга с ремъци ".
Жените не се решат, не шият и не плетат, не пипат конци и въжета, тъй като те наподобяват влечугите. На двора палят огньове и ги прескачат. Младите берат и ядат див чесън и тревата пулчец и имат вяра, че по този начин няма да ги хапят змии, а в случай че ги ухапят, няма да е смъртоносно.
Друг бит, присъщ за празника, е ритуалната изработка на подници – глинени съдове за печене на самун. Според народа ни, те имали магическа мощ и прогонвали зли демонични същества – змейове и хали, причинители на гръмотевиците и светкавиците.
Сутринта на празника моми и дами отиват с песни да изкопаят глина и хума. След като я донесат в селото, стартират да я тъпчат с боси крайници. Всяка жена гледа най-малко малко да се изцапа с тази примес, като се има вяра, че по този начин се защищава от захапване от отровна змия.
Глината смесват с слама, кълчища и четина и след това я отнасят на баш майсторката стара жена, която създава съдовете. Броят на подниците варира съгласно числеността на фамилията, само че наложително е нечетен.
В обреда не могат да вземат участие дами, които имат неотдавна умряли близки, тъй като се има вяра, че подниците няма да а здрави, а на душите на мъртвите ще им бъде " тежко " на оня сват. Обредът приключва с женска софра.
Св. Йеремия се уважава и като заповедник на градушката и по тази причина денем му стопаните не работят в полето, че да не се ядоса светецът и да изсипе ледени зърна, които носи в пояса си. В южните български краища дамите, които скоро са родили, почитат светеца, с цел да не ерменясват те и децата им.
В националните показа ерменките са зли женски демони, които отнемали млякото на родилките. За да ги прогонят, бабите берат ерминска лепка и с еня баят на майките и бебетата им. Тази билка момите скрито пускат в храната на определения момък и по този начин вършат магия за обич.
Рано сутринта на Свети Йеремия дамите се търкалят по росните ливади, с цел да бъдат здрави.
Именици са Ерменко, Ермена.
На 1 май означаваме и Деня на труда и интернационалната работническа взаимност. Денят се отбелязва от 1890 година с резолюция, призната на учредителния конгрес на Втория интернационал в Париж, Франция (14-21 юли 1889 г.). Това сочи информация на " Справочна информация " на Българска телеграфна агенция.
На 1 май в доста страни по света се напомнят достиженията на проведеното работническо придвижване. Тази дата се свързва с началото на огромна протестна вълна през 1886 година в Съединени американски щати с искане за осемчасов работен ден, в която се включват над 300 000 служащи.
Правото на труд е главно човешко право, прието от Организация на обединените нации с Всеобщата декларация за правата на индивида. На този ден си припомняме и правата за равно заплащане за еднакъв труд, заслужено заплащане, съответстващо на човешкото достолепие, на здравословни и безвредни условия на труд, на отмора и периодически заплатен отпуск, както и на синдикална отбрана.
В България първият опит да бъде маркиран Денят на труда е през 1890 година по самодейност на Типографското сдружение. Първите всеобщи митинги са през 1893 година в София, Пловдив и Видин.
За първи път празникът на труда и на интернационалната работническа взаимност е разгласен за формален празник у нас през 1939 година, а от 1945 година се празнува всяка година. С Кодекса на труд (КТ), признат на 21 март 1986 година, 1 май е разгласен за формален празник в България, като се е отбелязвал на 1 и 2 май. С изменение в КТ, признато на 30 март 1990 година, Денят на труда и на интернационалната работническа взаимност се отбелязва единствено на 1 май.
По традиция всяка година на 1 май синдикатите у нас провеждат празнични шествия, концерти и осведомителни акции. Тази година КНСБ ще означи празника с премиера на документален филм за историята на синдикалното придвижване в България, основан от Института за обществени и синдикални проучвания на конфедерацията.
През 2020 година и 2021г. Денят на труда у нас беше другият 1 май - без профсъюзни шествия и манифестации поради COVID-19.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ